Сюжетен опит

И същата тази сутрин се ражда наново историята

за една спирка от време, по която накацали спомени

погребват своята памет – очернени.

И малко дъжд за допълнение се спуска със завесата си;

изчезва бързо в своите локви и нашепва,

че този свят е недоизмислен.

Омръзна ми от разкрасяване и всъщност,

в недокоснатата част на словото

се заражда вълнение!

Във живота и във късното лазене

всеки опит създава сюжет.

Дъждът се връща и от себе си отдава капки в моите спомени.

Така, безпаметно,

на кръгове, на кръгове

умът записва в допълнение:

няма плач от окото роден!

Букети, а не дървета

Изкуството за човека

рисува букети, а не дървета.

Прочетох го, разбира се.

Сега е малко тъжно да обсъждаме

разцъфват ли в краката сутрин макове;

каква любов се ражда по листата им,

а след това отлепва всяко поотделно.

Букетите са само повод,

по който лазят бавно думите:

гласът ми няма инструментът лира,

с която да опише нежни кръгове.

Умът си прави аналогии с времето,

за да го видим пак невинен.

Преповтаряне

Една любов, едва родена,

рождената си дата срича в огледалото;

подрежда думите, но пак накрая

не знае как да изразява себе си.

Животът свърши във деня си –

така е правилно да се оглеждаш;

и този път да пренапишеш:

няма любов родена с думи!

Дъждът вали, както по принцип

и прави фигури във своите локви:

една любов,

наново се оглежда във отражения..

Животът сякаш не очаква

последствия от твоята илюзия:

едва дочакал своя изгрев,

се промъква,

за да завърши в огледало.

Раздвоение

От двете ми страни:

 шум –

от всички есени,

дори и есенни.

Отвсякъде събирам себе си –

на части:

кръщавам се наново,

набързо...

Денят е мрачен от много есени,

тежи..от тежести;

От двете половини във главата си

събирам името,

което да изкажа без да сбъркам.

Сантиментално по детски

От прозореца се вижда минало;
една градина се заражда пред очите ти
и без да описвам цветовете
по нея бяга в цветове дете.
Макар че, тичайки, не знае
очите ми защо го връщат в световете,
едно дете прибавя есен
в нюансите
си тихо, на заспиване.
Обичаш ли да правиш стъпки,
по които да минаваш през прозореца..
въпрос ли е или замяна с времето:
вървиш и вдишваш цветовете.