сряда, 6 март 2013 г.

Хора в анфас


Недогледани, зачервени; такива са хората –
и със бузи, и с лакти опънати, се стараят
 да са прилични: със усти не според системата две,
със крака и  с ръце –о, замахват!  Със началното, първо движение,
те поставят прогрес...А след него вече познаваме зачервени и тъжни
лица, сякаш сложени –чужди, нарочно: не говорят, а мърдат усти.
Нещо сбърках, ,,извинявам се’’ –казвам и се поклащам напред;
и през всичките тези стремежи не разбирам какво е прогрес.

Общо показвания