понеделник, 29 април 2013 г.

Релеф


Преживях срам –и виках доброто: не с ,,ела’’ и с ,,моля те’’,
а с дъното на погледа – (очно дъно не звучи поетично).
Една сълза капна по сърцето ми, след нея още няколко
го намокриха,за да не тупти с обичаен ритъм: така е вече друго;
ще се закрепи на края, ще увисне и ще падне. Къде?-
не е в дъното както се пише. И аз не зная къде..
Дано разтегливото око на времето го поеме в себе си....

неделя, 28 април 2013 г.

Пишещо-разбиращи


Отново и отново –това за обяснение,
за предварително прочитане,
за памет без да има спомени.
Спирка с некролози –документална, пълна и двуцветна.
Информативна.
Глупава!
И всички пишещи или пишещо-  надвикващи,
не е ли време да почакате да дойде –
ще имате компания, ще разбирате.
И ще напишете мемоари!
Тогава без да имам спомени и без да съм прочела,
ще отлепя сама лицата, които гледат през своята памет!  

вторник, 16 април 2013 г.

Пазители


Небето увисва над земята;
онези под  нея не го виждат
колко е дълбоко.
А днес е ниско сякаш някакви пръсти
са го пуснали. Пуснали ли са го?
Мълчат. С чуждата тишина под земята.
Една птица приплясква,
аз,
две кучета (с мен)
и малко катерици. Ние придържаме
малкото увиснало небе
да не би да замълчи и то с непозната тишина.

вторник, 9 април 2013 г.

Родина


Родината ни пише нова библия,
диктуват й разбира се, за да не обърква думите
в годишните отчетни листове
напролет все така зелени.
България  падна от  върха си:
прекрасно виждам  днес  смъртта й –
погребана под много влажни погледи
и под  сменени принципи.
Вероятно пиша за пръстта и мравките,
за мястото където хора няма;
поезията оставя  примеси от вяра
и от внезапно  млъкване.
Така го могат само мъртвите,
които вече не са себе си. Напролет с новите кокичета
чертаят бялото в душите ни.
Навярно всеки прави изби в сърцето си: все още българско.
Родината е яма за мечтите, е някак тъмна липса във ума ни:
в България видовете все се бъркат
подгонени от нови демони.

Общо показвания