вторник, 9 април 2013 г.

Родина


Родината ни пише нова библия,
диктуват й разбира се, за да не обърква думите
в годишните отчетни листове
напролет все така зелени.
България  падна от  върха си:
прекрасно виждам  днес  смъртта й –
погребана под много влажни погледи
и под  сменени принципи.
Вероятно пиша за пръстта и мравките,
за мястото където хора няма;
поезията оставя  примеси от вяра
и от внезапно  млъкване.
Така го могат само мъртвите,
които вече не са себе си. Напролет с новите кокичета
чертаят бялото в душите ни.
Навярно всеки прави изби в сърцето си: все още българско.
Родината е яма за мечтите, е някак тъмна липса във ума ни:
в България видовете все се бъркат
подгонени от нови демони.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания