петък, 31 май 2013 г.

Мухи

Две жени си говорят на балкон:
етаж  над първия, но не и последен;
парапетът е нисък,
след малко ще паднат.
И  думите ще бъдат в много редове,
и пак ще правят думи:
близките всеки път измислят нови похвали –
‘’тя беше усмихната и намигаше,
той не се вливаше в нея’’: това е вече казано.
Двете жени пак си говорят на балкон,
а може и да са у вас или на вечер със писатели –
писателите ще пишат докато говорят,
а двете жени ще се чудят как да докажат непрочетеното;
една муха ще се блъска в лампата
и ще се моли за повече светлина.

четвъртък, 30 май 2013 г.

Разбиране за скръб

Вината полепва по живота независимо от прошката;
в покрайнините на града ни,
на хората и времето,
единствена ни свързва тишината
на недовършените думи.
Във своя край навярно се усеща затоплена
от близка длан,
и свикнала да се разлива – (изплъзваща, непостижима),
сега се свива и замлъква...

И тишината се разбира, когато носи скръб!

вторник, 28 май 2013 г.

Да затваряш очи

Често си представям времето –
за него не е необходимо въображение на поет,
нито звук от врабче:
със сигурност е едро, краката му привидно бързат,
стъпките му отекват в човешките сърца –
туп, туп, туп: както в приказките.
Но няма щастлив край,
няма щастливо начало..
Почти не мисля за времето, само си го представям –
за него е необходимо да говориш,
да го припомняш,
да показваш сълзите си като перли
или като малки топчета..
Да затваряш вечер очи и да си въобразиш, че е последна.

петък, 24 май 2013 г.

Всичко


Времето, което прехвърля сезоните,
постоянството, с което нито веднъж след зимата не следва зима,
часовникът на ръката ти,
тоест на човека.
Това гледам отстрани –очите ми порастват,
уголемяват се,
попиват дъждовете,
поглъщат драмата на живота...
Ако заспя за секунда,
часовникът отново ще бъде там,
времето ще побере залезите,
ще легне върху слънцето,
след зимата ще следва зима
и няма да се появи поглед,
който да опази несъществуващото (Всичко).

сряда, 22 май 2013 г.

Любовно


За да не кажеш, че ме няма,
при тебе, лека и прозрачна,
ще се направя на момиченце –
с коси на ангел, навярно дълги;
не са сресани;
това не пречи на многото ти мисли
да минават бързо отгоре надолу:
лесно е да ме обичаш:
не е дълъг пътя към душата ми,
но няма лампи над главата ти,
които да указват точици –
една след друга
както думите, по които светят
в цвят луните ни – отново с гръб,
защото нас ни няма...

вторник, 21 май 2013 г.

Улеи


Тласък, а след това извивки  –
 това накратко е живота.
А иначе се разпростира в улеи,
които пълнят по една вселена.
Когато придобие своя пролет,
ще ги предпази от увяхване;
 ще си направи от душата цвете,
за да запълни с въздух празнотата.
Накратко, всичко е подобно –
на моето и вашето:
навярно има още незапълнени –
вселени в тесни улеи, поувехнали
от многото погрешни запознанства
между цветя и тичинки.

понеделник, 20 май 2013 г.

Кал


От пръстта произлезли,
кални и мръсни,
измиваме себе си. И няма вода за калта!
Повторения -
ненужни,
ето петно и отново си същия,
във пръстта се завръщаш.
Зная, че отиде при мъртвите,
но чу ли гласовете им? –
видях тревичка или ниски храсти
под слънцето за поздравяване,
пръстта за хората е цветна
както погрешно назоваване.
Ще се върна – това по принцип
да вдишвам аромата, първият;
едва тогава ще заплача,
непознала своя библия.

петък, 17 май 2013 г.

Посоки

Страхът съзидава живота – от четирите посоки
всяка пролет има нови стени . Но какво е посока?
-стената около сърцето
-стената пред теб
-стената, която разделя теб от другите
-стената, която върти света
и пак го поставя статичен.
Тишина! (щастието е тишина)
А след нея, или преди това,
животът кърми – отново, постоянно, неуморимо:
надежда!
Неизцедим е. А боли.
Дълбоката душа е също страхлива,
озъбва се, по-скоро отваря широко устите си
и вика, чупи, крещи!
Но:
небето си е все същото –
онова над света ни.

сряда, 15 май 2013 г.

Философия


Нямало ли е кал преди човека?
Ако е имало по –рано,
добре че някой друг Бог не е бил толкова досетлив.
А после какво –оцветена тъмнина,
пръсти, които се разтварят повече
в длани, които убиват по –добре,
с  крака, които винаги ще бъркат посоките.
Въпрос, а след него Бог.

вторник, 14 май 2013 г.

Имената за действителност


Добре де, ето хванах люлки,
така ви е удобно –във движение,
познавам ви,
прочетох ви,
говорих си –защо ли ви помествам умалително..
Неточно е! –Назад - за дълго –застояли сте ;
напред - познавам всяко бъдеще.
Не претендирам, нямам нови начини
да съм зачената със времеви придържници;
в движението остава изход,
който не задейства крайници. 

понеделник, 13 май 2013 г.

Спри


Между животите има разлика – не съм го написала аз,
нито някой преди мен –няма да отброяваме по степени:
първи,шести, десети. При последната истина няма разлики.
На теб ставало ли ти е тясно? –при мен по- тясно не може,
не бива,
не искат да се разтеглят стените – не са четири и с ъгли.
Ръцете ми не забиват нокти,
плачът ми не сълзи,
бъдещето ми е без спомени.
Изтънявам.
Аз съм свита,
сгънала съм света си на малки формички,
толкова ниски, че свят почти няма –
ситни тревата, пак е зелена; прави пътеки..
Спри!

Общо показвания