Вината полепва по живота независимо от прошката;
в покрайнините на града ни,
на хората и времето,
единствена ни свързва тишината
на недовършените думи.
Във своя край навярно се усеща затоплена
от близка длан,
и свикнала да се разлива – (изплъзваща, непостижима),
сега се свива и замлъква...
И тишината се разбира, когато носи скръб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар