сряда, 26 юни 2013 г.

христосовците на света

Много христосовци
на много кръстове.
Изкупваш вината на света,
след това я изсипваш обратно,
поливаш градината,
природата набъбва,
хората раждат,
убиват,
умират. Виновни.
И двете ми очи се затварят,
и в тъмнината им
кацат кръстове и разпъват,
изтъняват света. Пречистен е,
когато го няма.

Сега да попитам накъде да насоча болката?

петък, 21 юни 2013 г.

Постмодерен майтап с поети

Миговете падат въху мигове –
това е часовник: човекът сам е сложил време във времето.
Ето такива неща пишат поетите и после ги публикуват.
Да си призная понякога ме е срам.
Но по – често си обяснявам последователността на кръга,
който не се върти както ще ми кажете,
а е просто Кръг. Да се запише.
Отвъд всички тези подробности едно врабче ме гледа
втренчено и през окото му (което е потъмняло) улавям

от онези мигове, за които писах в началото.

Бог

Бог ни съчинява. – не, той трябва да го прави.
Бог, това ли правиш?
О, щеше да е хубаво да заживееш в сътворено –
тук всеки бог е личен – създава и руши, а после
плаче в ъгъла – в сълзи (от твоите).
Не съм виновна аз, че нямам цветове,
с които да задраскам достатъчното хора;
звучи поетично, но съм отегчена от поезия –
многобройна е и е от обща майка.
Плача и е тясно. Но те притискам в ъгъла.

Кой кого захвърли?

сряда, 19 юни 2013 г.

Море

Синкавият парцал висеше от
новородено небе.
Има два-три гларуса,
които се смеят високо към
незнаен родител. След това утихват,
за да поберат в крилата си света.
Докато ги обиколя всички,
наблюдавам как се затваря окото

на бог в два облака.

сряда, 12 юни 2013 г.

Разрешение

Щастливи са децата преди детството
в пораснали кореми като буби,
разтягат, ритат и усукват пръсти –
усмихват се с нечуван смях.
Неведомата болка ги отвежда
да сменят черно с бяло и обратно,
да питат всеки срещнат през живота си
къде се крие личното им щастие.
Аз често срещам тези хора
и мисля  да направя един голям корем
за всеки,

който да ги роди отново.

вторник, 11 юни 2013 г.

Бог без кости

Костите ще бъдат пепел,
прах –
светла като пясък,
като първи сняг.( Той пък е бял,
но и светъл)
Греша –костите бяха и пепел, и зима.
Те са малки в зелената трева,
бяха детството ми, поникнало на пръсти.

Раздвоявам се – богът в мен е обезкостен.

неделя, 9 юни 2013 г.

Преброители

Не съм поет на живите,
онези, които с всяко ранно ставане
чертаят подвига по седмици.
Опитвам, да не би да кажете,
че пиша, за да допринасям в стихове
традицията на бързото произнасяне,
от което се създават хълмове.
Опитвам, правя временни компромиси
пред новата подмяна на изкуство,
усмихвам се, а след това добавям,
че някои правят стихове от органи
без да разбират от прекръстване
и от внезапно спиране..
Тръгват думите и по времето
бъркат знаците;
във подредбата и във края

все пак нужни са  п-р-е-б-р-о-и-т-е-л-и.

събота, 8 юни 2013 г.

На баба

Баба ми в мен –
каза ми,че ще наминава;
вечер ме целува след като заспя,
но не знае, че съм будна
и я чакам. Аз съм пак момиченце,
а след това съм възрастна
или възрастен,
или с променено време. Мисля си,
че се отделям от него,
за да не гледам края отначало...
Сутрин никога не идва:
казва,че няма да чуя птиците,
които си търсят нов дом.
Баба ми в мен е седнала на спирка.
Бързам да й кажа, че няма отговор!


Общо показвания