Понеже аз за всичко писах и малко се поуморих,
сега ще седна. И ще спра.
Ще ви чета, макар да не харесвам прочити,
които са полепнали в зачатък.
,,Ще събереш по
малко от всеки човек
и ще запълниш живота
си с утро.’’( Хайде,
това е, утрото свърши, започни да бъдеш
във норми.)
Ще ви чета...припявам,
а не хващам ритъма на формата,
която е приета за ухото ви.
Мъжете са с родилни белези,
които нямат календарно минало.
Сантиментално,
със надути пояси,
се блъскам с вас в стени желирани.
На сън, вероятно изчислявам в таблици,
къде ще седна и ще послушам
гълъби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар