За слънцето и сезоните

Есен.

За сезоните доста писахте,че са жълти,

почти надвесени

над телата ни –

недокоснати.

И с мислители, и с писатели,

преди утрото

в цветовете си – мелези,

се намества същото слънце.

Не описвам в цветове лъчите му,

лъчите имат свои автори –

пресмятат в думи малкото в ума си,

а после го нанизват в лични свои метафори..

Бързат пръстите и дописват едно кратко

,,сега !’’;

за да премахнат всичкото писане

за пожълтели, ненужни листа.