сряда, 16 октомври 2013 г.

Рима

Облакът плахо цвета си избира –
малко в поезията губиме смисъла;
и недогледани, и поувехнали
в образ представяме тъмен човек.
Сутрин привеждам и донагласям
малко от тебе,
и със четка гримирам
бялото време:
с черните вежди
на нощните залези
във небето се виждат
непознати дъги –
и в дължината им,
в техния блясък,
аз не откривам
захвърлени капки
от моите очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания