Робството от свободата е най –страшно :
тогава овцата от метафора става традиция
и всяко цвилене се превръща в поезия.
Побелели в мисли любовници
й поставят по пътя подтисници,
всеки ред се подмазва под линия,
със която завършва живота.
Във началото кратко проплаква
за майка си;
тя дочува във ехо ,,къде си?’’,
не харесва хорови песни
и отново слага завеси на дните,
през които не чува звука им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар