петък, 27 декември 2013 г.

Право на избор

Съвсем случайно се родих и ще го напиша –
и ти, и ти, и ти – всички сме болка в
различен цвят. А сега ме остави,
ще се разисквам сама.
Този свят 
е вселенска грешка и защо ги има
още чувствителните с думи? 
Понякога ума ми
се отлепва и прави преходи във време,
в което някой ще го сметне нужен!
Ето, подобен, ближен, ме срещна на пътя си
и ме подмина, естествено. И ти се свиваш
стеснително, и изваждаш мъничка своя болка;
придържаш я леко с ръцете си и сам
избираш цвета й.

петък, 20 декември 2013 г.

Л.Д.

За да бъда честна в думите,
за да ги наместя правилно,
ми е нужен единствено подвига,
че под всяко кокиче има трилистник,
че под човека има зачеване,
несъбудено от
първи разгрявания на
повременни кратки припеви:
ръцете и пръстите
ще правят сбор от звукове,
които ще допълните: в поезия.
И тръгвам , както всеки прави със част от себе си;
поглеждам си лицето, после костите,
и все не съм достигнала ума си,
където без да зная има танц
на мъртвия със
ближния.

В Харькове молодым поэтам вручали Международную славянскую премию (ФОТО)

http://dozor.kharkov.ua/news/culture/1145790.html

сряда, 18 декември 2013 г.

Лора Динкова

Погледът отмаляваше,
изцапваше с краищата
полите увити около вратовете;
преди да докосне лицето си,
той произведе сълза- сантиментално. А
знаете ли какво е сантимент?
-не знаете.Така си отговаря лудият
от картинката и вие бихте го
направили по-малко луд. Нали? С четка и с дума –
малко назад, а след малко със маска.
И с ръцете напред!
Егоистично,
защото няма какво да обичате –
картината във вас се изправя
и прави поет. О, поет? –
сълзата набъбва с деца
и се разлива във малки
поетчета, които освен рецитали за себе си,

друго не могат във дните си.

понеделник, 16 декември 2013 г.

Прилики

                                                                                Какво усеща листото

                                                                                 преди да се изхвърли

                                                                                 от дървото? Свобода?- Едва ли.





Но какво общо имам аз с хората?

Твърде късно се родих и не приличам

на народа си, на майка си;

Не съм унаследила онези принципи,

които правят мит без мисъл,

но пригласят по хор в групово цвилене,

а по род са белязани от бързото лазене.

Мълча и от мълчанието ми излиза съвършено ехо –

така добивам прилика със себе си

и ставам смела в гребена на думите:

убедена съм, винаги,след първия огнен блясък

се стича мрачно черен въглен.

понеделник, 9 декември 2013 г.

Лора Динкова

Сега си мисля дълга ли е мрежата
и колко мъртви риби
си поделят сушата.
Дошло ми е до гушата,
до шията
от вашето лично недоизмисляне.
Дълга е мрежата и кратки думи
по езика ми стоят чинно –
още изчакваме,
мълчим взаимно! Само понякога,
едва произнасяме:
,,за човека повече нищо!’’

неделя, 1 декември 2013 г.

Род

Сам съм и нямам род за самотата.
Несмелите ръце на живота ме 
спускат повит във кърмата,
и аз още без да познавам различията
търся нова утроба – няма такава!
Родът изисква пряка връзка с време,
по което лази моето ,,мамо’’ заедно
с придобитата тъга във погледа. Сега си мисля
не е ли взискателно добавянето на деца
в очите ти,
които никак не следят условности:
те правят много богове от дните си,
за да бъдат за кратко
несамотни.

Общо показвания