Смъртта е резултатът на живота -
това съм помислила
след всеки близък,
който оставя паметник в душата ми
и прави непознати форми от сърцето –
сърце във формата на мозък, който обикаля времето
и търси своя лична памет. И всеки близък е наивен,
ненужен е във своя край,
единствено душата ми подпира на рамото си
своя събеседник. И двамата мълчим; но някак
трудно е да правим сито,
когато сме дълбоки по рождение...
Раните на земята са неизлечими –пълниш си шепите с болка.
От сърцето текат брилянтени
на живота кратките
нанизи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар