неделя, 22 юни 2014 г.

Лора Динкова

Животът потвърждава древната си вина,
че светът ще си остане недоизмислен.
Всяко откровение следва цинизма си и
ако ти си проявление на Бог,
тогава той раздвоява децата си.
И недоизречени, и недоизричащи,
плахо заставаме – принудително,
за да направим малкия свят отново познат.
Безкрайно и безначално
съм наблюдател на дните ви,
сега ще затворя за кратко окото си 
и ще помоля за нова вселена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания