събота, 26 юли 2014 г.

Лора Динкова

От каква принуда започва живота? -
въпросите не ги задавам аз.
Десетки мъртви ме подкрепят,
приемат ме във своя ум -
сега пристъпвам със внимание
в добрата си наследствена среда
и е възможно да узная каква
е грешката на Бог.

Невъзможно е да избегнем илюзията,
че сме нужни някому -
ние, играещите с Исусовите думи.

петък, 4 юли 2014 г.

Лора Динкова

Нищо не излиза от моите сънища.
И зная защо: животът е под хипноза
и не оставя нищо за след заспиване.
Мимолетни и крехки,
хората чакат лична
отсрочка за неумението
да бъдат човеци.
Черни дупки пълзят  по ума ми
и поглъщат неуморно вселени.
Едва чувам гласа си:
какъв е шансът да останем  тук?
Инстинктивно разбирам, че
нямаш по-добра идея
от  прастарото ти хрумване
 да има хора

още малко във вселената.

Общо показвания