вторник, 26 август 2014 г.

Митко Новков и издържливостта да бъдеш част от проекцията за градеж

http://kultura.bg/web/%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BC%D0%BB/?fb_action_ids=10203758706680788&fb_action_types=og.likes&fb_ref=.U_sslqMzp7E.like&fb_source=other_multiline&action_object_map

вторник, 19 август 2014 г.

Лора Динкова

,,Господи, защо те виждам като сълза?‘‘
(когато във погледа ти няма думи,
има многооки деца)
Измъчвам се от двойна същност : сега не
е време за отчитане  какво извадих
от окото на ближния. Смени сърцето си!
Или да кажа:
човекът пише,
защото го е страх,
предизвести ли личната си смърт,
ще имитира лебедова песен и
няма да напише нито ред.
От срам!
Сега е време за отчитане
на грамове,
на тежести,
на кръстове,
които капят от очите
на човека, побран за кратко
в твоето око.


петък, 1 август 2014 г.

Лора Динкова

Завъртам думата по законите
на вакуума – с крилата си
създава извори. И лумват
в мозъка водите ни –
пречистват го и правят
кладенец; не съм поет на
митовете за нощуване –
нощта си има своя ден
според очите ни, привикнали
към лесното объркване
на чужди притежания
в клепачите.
Една жена е легнала във тъмното,
а от душата й изтича памет
за думи във пределите на вакуум,
които тя поглъща като свое време.

Общо показвания