вторник, 19 август 2014 г.

Лора Динкова

,,Господи, защо те виждам като сълза?‘‘
(когато във погледа ти няма думи,
има многооки деца)
Измъчвам се от двойна същност : сега не
е време за отчитане  какво извадих
от окото на ближния. Смени сърцето си!
Или да кажа:
човекът пише,
защото го е страх,
предизвести ли личната си смърт,
ще имитира лебедова песен и
няма да напише нито ред.
От срам!
Сега е време за отчитане
на грамове,
на тежести,
на кръстове,
които капят от очите
на човека, побран за кратко
в твоето око.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания