Лора Динкова

Душата има своя камък
и го залъгва с вечност. 
И той е бял, подготвен
умело сбръчква
ситните си вежди.
Сега си взима малко цвят
и ще опита от многото вселени
да направи образ. Тогава
тя си тръгва, неразбрана
дори от своя личен камък.