сряда, 23 април 2014 г.

Лора Динкова

                                                             На умрелите щурците
                                                            не са им отнети. Погледни как
                                                          се изпълва окото
                                                         с две тъмни сълзи на дъното.


Отвътре навън си човек
и приличаш на него, и него. Бог
те е направил подобен.
А отвън навътре си станал
човекояд(ец).  Тоест себеподобен,
злобен и гладен.
А Бог си мълчи.  И се отказа
да прави хора за дни,
а после да спи.  И в съня си
пищи от кошмари.
Храни се с подобни, близки,
души; отнемай им малкото щастие,
но не забравяй, че ти вече

нямаш човечен произход.

вторник, 8 април 2014 г.

Лора Динкова

И ако пред огледалото не съм аз?
Човешкото ми очертание липсва –
изгубих го.
Слагам обява: Търси се! Едва ли някой ще го търси
след като не сме се виждали 
в сегашно време.
Сега е ред на огледалото да си измисля хора,
да им поставя граници във мозъка
или да отразява тройно –
(един мозък
два мозъка
три мозъка). И никакъв ум.
Нова обява: не го търси!
И ако зад огледалото съм себе си,
тогава ще докажа,
че имам човешко очертание.
(без огледални примеси)

сряда, 2 април 2014 г.

Слънчоглед за Бог

Човешката душа е като неоткъснат слънчоглед, обърнат към Бога.

Ще си спомним за своето минало,
едва когато станем
пак треви.
Преводът на душата е безмълвен
и няма свой език. Но има звук
на бавно отдалечаване.
И ще си разкажем настоящето
без да оплакваме
личното оцеляване.

Общо показвания