Къде отиваш?-
рисувам те във всяко
цвете по тапетите,
за да те гледам от дистанция.
Не променям картините-
дори накриво усещам мириси
и правя образи.
Прераждам сутрини и
знам коя съм-
първият изгрев в очите ти.
Рисувам го между цветята-
продавачка на дъги съм.
Всяко откъсване променя стената-
оставя ми тъмно и засъхнала кал.
Стая без врати–
за да влезеш направо.
Не гледай в тапетите
не разбирай за теб и цветята-
премини през дъгата на дните ми
и сам избери на кого да приличаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар