Преди да си довърша думите, ще кажа,
че няма зряла обич, но има узряла омраза. Сега съм малко
по-спокойна,
че ще ме четете лично.
Нося на шията и на гърдите си камъни, и те в живота минават
за време, във което човекът присъства.
От окото ми падат на мигове
разпилени стъклени кръгове;
имам нужда от човешко присъствие. Отсъства!
Произходът ми се придържа към всекидневно утро,
в което денят добива свой малък смисъл от
неузряла обич.
Няма коментари:
Публикуване на коментар