събота, 26 март 2016 г.

На Ели

присъствам бавно малко неумело
стъпвам във слънцата от мечтите ти
за теб съдбата не е зверство
надеждите са позволени
а аз съм краят на света
и не спасявам от години никого
отдавна вените ми нямат пътища
по които ти да минеш и да дойдеш
защо тогава си мечтая за слънцата ти
ще кажеш
хората забравят че онова което преживяват
не е смъртно
ще бъда добра като сън
като мълчалива песен
помогни ми да върна обратно

своето начало

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания