вторник, 24 септември 2013 г.

Лора Динкова

В кратката мисъл заляга граница –
в страните на камъка гравират идеи;
достатъчно време, за да проумееш –
във идеите имаше дупка!
Няма нов свят –както поиска поетът;
гръб и кръст – по наследство носи със себе си.
И няма виновен – светът не запомня възрасти,

които правят дупки в своите помисли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания