петък, 1 август 2014 г.

Лора Динкова

Завъртам думата по законите
на вакуума – с крилата си
създава извори. И лумват
в мозъка водите ни –
пречистват го и правят
кладенец; не съм поет на
митовете за нощуване –
нощта си има своя ден
според очите ни, привикнали
към лесното объркване
на чужди притежания
в клепачите.
Една жена е легнала във тъмното,
а от душата й изтича памет
за думи във пределите на вакуум,
които тя поглъща като свое време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания