Навътре

или далече

пак беше месец пред  зима

улавях в прегръдка дървета

и хора ….

Смених очите си …

Измамени от тленността

разпадат се пред мен-

обезлистени,

непрегърнати.

Повърхността окапва,

свършва мастилено;

на пръсти,

тихо,

умира спомена.

Разбрах:

навътре в сивото,

далече

е всъщност разрез

през болката от  времето.