Лора Динкова

От каква принуда започва живота? -

въпросите не ги задавам аз.

Десетки мъртви ме подкрепят,

приемат ме във своя ум -

сега пристъпвам със внимание

в добрата си наследствена среда

и е възможно да узная каква

е грешката на Бог.

Невъзможно е да избегнем илюзията,

че сме нужни някому -

ние, играещите с Исусовите думи.

Лора Динкова

Нищо не излиза от моите сънища.

И зная защо: животът е под хипноза

и не оставя нищо за след заспиване.

Мимолетни и крехки,

хората чакат лична

отсрочка за неумението

да бъдат човеци.

Черни дупки пълзят  по ума ми

и поглъщат неуморно вселени.

Едва чувам гласа си:

какъв е шансът да останем  тук?

Инстинктивно разбирам, че

нямаш по-добра идея

от  прастарото ти хрумване

 да има хора

още малко във вселената.