събота, 31 август 2013 г.

Вариант за детство

В рамката на вратата стои,
не минава назад и напред,
притежава своето място;
впрочем видях я още като дете,
гола, восъчна кукла-
със ръце забити в стена
и с очи – всяка сутрин си слага по две,
за да прави пред мене гримаси.
Извратена вселена? –
някои задават въпроси;
останете без нея! Или, ето вариант:
някой да направи паметник на луната!
Знам, че и други са го споменавали
но аз различно си представях живота –
със ръце забити в стена,
аз изваждах по малко от себе си,
за да бъде завършена някога

малка скулптура на онемяла луна.

вторник, 27 август 2013 г.

Усещане за човек

Опитвам да съм човек -
нали е според нормите и фазите
в стандартен изказ
донаправено – от малкото години
на вселената, отпуснати на заем за човека.
Малцина правят прочит на тефтерите, описващи
животът - чуждият,
но ако поне веднъж надникнат в страници,
ще видят прилики във всяка:
човекът се опитва в състоянието,
което трудно определя в точен смисъл,
превежда, украсява гробници

и не успява да довърши себе си.

понеделник, 26 август 2013 г.

Съдба

Да, залезите са различни, но какво от това.
Разрухата не се променя;
хората ще бъдат вечно гладни,
кокошката ще бяга. Не е само бъдеще,
и сега го правят – облизват черните си пръсти,
а после махат,
кокошката е там и тича.
Обречени сме да бъдем зрители на живота си.

И да мълчим.

Безкрайна скука

Няколкото нюанса на света
не го правят друг. Той е личен
за сърцето ни, но едва видим (мътен)
във вселената.
Обилието е разтегляне,
свиване и пак, 
и пак..разтегляне.Безкрайна скука
или 
игра,
в която нямаш избор – ще участваш!

петък, 9 август 2013 г.

Придобила кратък цвят...

Цял живот се гоня със малка светлинка в себе си,
настигам я, задържам я за кратко във ръцете ,
а тя се разпилява между пръстите; събира се, добива цвят
и се завърта. А аз оставам празна.
Нощта е сита със деня си
и няма нищо ново за отчитане –
написаното се излива през фуния,
или от където може
и прави всеки нов въпрос абсурден...
а ние си оставаме непълни.
Дълбок,черен сън –изкопавам дупка

и заривам с пръст  света.

събота, 3 август 2013 г.

Подреждане на местата

Преди да имаш лична библия,
не търси справедливост или смисъл –
впита в теб през целия живот,
неканената болка ще отсяда,
ще приближава близо до сърцето ти
и бързо ще открие вечно място.
(Но (ти) няма да си изненадан, защото си
предупреден.)
Посягаш леко към сърцето си,
пробиваш с пръсти в точната посока,
завърташ длан, но е напразно:
напипваш ококорената болка,

която вечно чака твоя прием.

Общо показвания