Недогледани, зачервени; такива са хората –
и със бузи,
и с лакти опънати, се стараят
да са прилични: със
усти не според системата две,
със крака и с ръце
–о, замахват! Със началното, първо движение,
те поставят прогрес...А след него вече познаваме зачервени и
тъжни
лица, сякаш сложени –чужди, нарочно: не говорят, а мърдат
усти.
Нещо сбърках, ,,извинявам се’’ –казвам и се поклащам напред;
и през всичките тези стремежи не разбирам какво е прогрес.
