Изкуството обича лято:
така си сгрява ставите
и тръгва –
със лапи котешки
без минало и носни
кърпички,
изляга се в пръстта:
озеленена е!
Самотата плисва;
денят опъва старата си струна,
за да
потегли звук от времето.
Прислужване –
почасово –
рисува склуптори:
възможно е –
от камък!
Вселената е уморена
от припеви:
вдовица е без бъдеще!