На Ели

присъствам бавно малко неумело

стъпвам във слънцата от мечтите ти

за теб съдбата не е зверство

надеждите са позволени

а аз съм краят на света

и не спасявам от години никого

отдавна вените ми нямат пътища

по които ти да минеш и да дойдеш

защо тогава си мечтая за слънцата ти

ще кажеш

хората забравят че онова което преживяват

не е смъртно

ще бъда добра като сън

като мълчалива песен

помогни ми да върна обратно

своето начало

Обмен

Напразно крачех неуморно,
обиколих златните полета на поетите,
умората на мъртвите научих.
И в къщите надникнах,
на плочите им сложих знакове;
и върху тях преписах стиховете.
Със нови думи ги написах.
А думите си нямат новости. 
Да ги запомнят живите -
с ликове ,
лицеви,
лица и примеси,
довлечени от малката история.
Напразно ми отстъпиха косите си,
и костите си също дадоха-
не мога да добавя нови гърбици
в набъбналата бяла болка.
Сега, сама, във златните полета,
събуждам мъртвите си близки,
напразно им показвам начини,
по които пак да станат живи.

Лора Динкова

а какво е самотата?
-самота е да си заобиколен от милиони хора.
възрастта?
-всичко може да се обясни с депресия,откакто съм възрастен.
а любовта?
-сред чувствата се наблюдава жестока смъртност.
надеждата, макар употребена?
-разбира се, разбира се, но само с достатъчно основание.
животът?
-и той има нужда от поощряване.
и последно -за умората?
-животът непрекъснато потвърждава едно все по-уморително правило.
Знаете го,знаете го !

Лора Динкова

Човек се ражда изведнъж.

Със смъртта е същото -

и тя се ражда изведнъж,

но няма свое детство.

И остарява изведнъж. А любовта повтаря

една и съща външност.

/Всички наши действия са правилни,

но и безразлични./

Когато наближава краят

дори и думите си тръгват,

но Бог не прави разлика

между любов и същност.