Самодоказване

Съдбата е орган –

асексуален,

необятен.

Съчетава памет, човек и камък :

ембриони,

свити във зачатък.

Илюзионистът

не може да брои:

специализира акушерство.

Запознанство

Човечеството –

гражданско,

безцветно

полепна във копнежи.

Разходка –

улична,

продълговата

намига за добро съседство.

И всяко слово е несправедливо

когато се изрича от безгласни :

във гробищата –

 ято птици направи хор

за непознати.

Утешение

Изтръпнаха и се постлаха

в покривката на огъня.

Смъртта заплака

и със шала си –

покри живота за утеха.

Една жена

закърпва облаци:

чертае там

вселенски мозък.

Оформят елипси –

големи,

огнени.

И в тях

очите й –

безцветни облаци

се скланят

челно

долу в земята.

Южен край

Внезапно смъртен
разбрах от извода:
човекът,
погледът
е краен ,
вечерен.
Заспал от нямане -
животът,
липсата
пробиват
кръгово
силует на времето.

Религия

Собствеността отменя вярата.

Нощта изяде сутрешната си закуска.

Равенство: човечеството с мисълта си:

отменена и странична.

Животът се прави на безнадежден:

хроника залъгва смисъла.

Стана му горещо -

на небето  пролетно;

надвеси се със пръстите

отгоре ни!

Душевни свлачища

Думите

забравят времето:

така го спират във секундата:

копнежът къса от листата си –

изсъхнали и сиви

в мекотата.

Аспектът на душата ми

е заседнал в свлачище:

счупено време

увисва оттам.

Синонимите свършиха:

наред е живота.

Литературно 5

Въпросите,

пряко зададени

нагъват истина

още  в детинство.

Зрялата общност

продаде

по теми

нещо ненужно,

но все пак научено.

Смисълът плаче

от обезсмисляне;

с лакти подлага

позлатена история.

Признание

Невинността е безсрамна.

Този път

денят е в цвят:

обречен като люляк

в  усещане за зима.

Отговори ми:

сянката оглежда ли се? –

думите мълчат;

кажи им,

че сме там.

Не знаеш..

Погледът ми е стъклен;

направи чадър над лицето ми;

запази ме:

огледална,

невинна

и несъществуваща.