От месец чувам звуци
под капчуците, това са мелниците на сърцето, което често има основания за сходни прилики с душата ми. За жалост няма опит от тъгата и късото познание за света се свежда до онази обич, от която се зараждат същности. От думите ще минем в първообраза, непроговорил от внезапни мисли- ще го прегърнем за утеха и адът няма да ни бъде нужен!
ако пита с неясни въпроси, а на ум рецитира живота ми, аз ще бъда в мълчание- отдавна обмислено; и навярно ще дърпам дълбоките котви, които теглят мъничка мъка- тя не иска да тръгва със тебе, тя не иска да има отвъдно.