Дъги

Нямаше да има условности
ако всяка вена
беше безсмъртна –
очакваната болка
се присмива
и рецитира своите псалми.
Облаците са подпухнали
и такъв е вятърът по дланите:
усмихва се и се завръща
да прави старите помилвания.За нищо е,
но си припомняме –
животите ни
и по вените:
дъгите празнични,
за да се слеят
в неразбрана вселена.

Все по някое време ще се замислиш,

че изкуството събеседва с призраци.

И тогава се отприщтва тъгата.

Защото всичко е отпечатано минало.

Дъжд

И все пак се снишаваме

при изстрели –

прегънати  под същото небе:

едноцветно

дори когато дава от сълзите си,

за да поникне някоя любов.

Несигурни,

едва успяваме да уловим

прозрачната си радост –

от сълзите му,

а след това –

изсъхнали, снишени

се скриваме под навес от небе.