Право на избор

Съвсем случайно се родих и ще го напиша –
и ти, и ти, и ти – всички сме болка в
различен цвят. А сега ме остави,
ще се разисквам сама.
Този свят 
е вселенска грешка и защо ги има
още чувствителните с думи? 
Понякога ума ми
се отлепва и прави преходи във време,
в което някой ще го сметне нужен!
Ето, подобен, ближен, ме срещна на пътя си
и ме подмина, естествено. И ти се свиваш
стеснително, и изваждаш мъничка своя болка;
придържаш я леко с ръцете си и сам
избираш цвета й.

Л.Д.

За да бъда честна в думите,
за да ги наместя правилно,
ми е нужен единствено подвига,
че под всяко кокиче има трилистник,
че под човека има зачеване,
несъбудено от
първи разгрявания на
повременни кратки припеви:
ръцете и пръстите
ще правят сбор от звукове,
които ще допълните: в поезия.
И тръгвам , както всеки прави със част от себе си;
поглеждам си лицето, после костите,
и все не съм достигнала ума си,
където без да зная има танц
на мъртвия със
ближния.

В Харькове молодым поэтам вручали Международную славянскую премию (ФОТО)

http://dozor.kharkov.ua/news/culture/1145790.html

Menzione di merito

http://premiopoesiadiliegro.blogspot.com/

Лора Динкова

Погледът отмаляваше,

изцапваше с краищата

полите увити около вратовете;

преди да докосне лицето си,

той произведе сълза- сантиментално. А

знаете ли какво е сантимент?

-не знаете.Така си отговаря лудият

от картинката и вие бихте го

направили по-малко луд. Нали? С четка и с дума –

малко назад, а след малко със маска.

И с ръцете напред!

Егоистично,

защото няма какво да обичате –

картината във вас се изправя

и прави поет. О, поет? –

сълзата набъбва с деца

и се разлива във малки

поетчета, които освен рецитали за себе си,

друго не могат във дните си.

Прилики

                                                                                Какво усеща листото

                                                                                 преди да се изхвърли

                                                                                 от дървото? Свобода?- Едва ли.

Но какво общо имам аз с хората?

Твърде късно се родих и не приличам

на народа си, на майка си;

Не съм унаследила онези принципи,

които правят мит без мисъл,

но пригласят по хор в групово цвилене,

а по род са белязани от бързото лазене.

Мълча и от мълчанието ми излиза съвършено ехо –

така добивам прилика със себе си

и ставам смела в гребена на думите:

убедена съм, винаги,след първия огнен блясък

се стича мрачно черен въглен.

Лора Динкова

Сега си мисля дълга ли е мрежата
и колко мъртви риби
си поделят сушата.
Дошло ми е до гушата,
до шията
от вашето лично недоизмисляне.
Дълга е мрежата и кратки думи
по езика ми стоят чинно –
още изчакваме,
мълчим взаимно! Само понякога,
едва произнасяме:
,,за човека повече нищо!’’

Род

Сам съм и нямам род за самотата.
Несмелите ръце на живота ме 
спускат повит във кърмата,
и аз още без да познавам различията
търся нова утроба – няма такава!
Родът изисква пряка връзка с време,
по което лази моето ,,мамо’’ заедно
с придобитата тъга във погледа. Сега си мисля
не е ли взискателно добавянето на деца
в очите ти,
които никак не следят условности:
те правят много богове от дните си,
за да бъдат за кратко
несамотни.