Къде отсяда всеки дъжд със
своята лична капка,
описах локвите и се повторих...
Извинете ме! Но ние сме
единствено повторители!
Нисък таван.
Нисък живот.
Нисък човек. Не ми се слушат умове,
които заекват по рождение.
Сега слушайте, мои ниски хора:
Над ръба на камъка няма нищо. Това е малката истина:
частично.
Приспособявай се (макар и неспособен за по-висока от живота
изява)
и научи ближния на близост;
премахни онзи капак притежание
и излитай;
адът е с мрак,
азът безличен.
Стига съвети, нисък човек; аз ще направя ума ти
безсмъртен стига да чуя, че си успял
по рождение да станеш човечен.
