И същата тази сутрин се ражда наново историята
за една спирка от време, по която накацали спомени
погребват своята памет – очернени.
И малко дъжд за допълнение се спуска със завесата си;
изчезва бързо в своите локви и нашепва,
че този свят е недоизмислен.
Омръзна ми от разкрасяване и всъщност,
в недокоснатата част на словото
се заражда вълнение!
Във живота и във късното лазене
всеки опит създава сюжет.
Дъждът се връща и от себе си отдава капки в моите спомени.
Така, безпаметно,
на кръгове, на кръгове
умът записва в допълнение:
няма плач от окото роден!