неделя, 11 септември 2016 г.

Иван Динкова за Лора Динкова

не се събуждай с мисъл за поетите
от думите с поезия ще бъдеш 
вечно неразбрана
написа го признавам вместо мене
ще бъда смърт и с нея ще 
разговаряме във друго време 
това им казваше на всички живи
че всеки ум си има личен череп
и в бялото поезията е най човечна 
защото не достига до света ни
а аз дори не отговарях
какво роднинство има групата
излязла с пилците да тича 
по детската ми улица
в отвъдното 
да учи на летене
хората

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания