Изкуството за човека
рисува букети, а не дървета.
Прочетох го, разбира се.
Сега е малко тъжно да обсъждаме
разцъфват ли в краката сутрин макове;
каква любов се ражда по листата им,
а след това отлепва всяко поотделно.
Букетите са само повод,
по който лазят бавно думите:
гласът ми няма инструментът лира,
с която да опише нежни кръгове.
Умът си прави аналогии с времето,
за да го видим пак невинен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар