Една любов, едва родена,
рождената си дата срича в огледалото;
подрежда думите, но пак накрая
не знае как да изразява себе си.
Животът свърши във деня си –
така е правилно да се оглеждаш;
и този път да пренапишеш:
няма любов родена с думи!
Дъждът вали, както по принцип
и прави фигури във своите локви:
една любов,
наново се оглежда във отражения..
Животът сякаш не очаква
последствия от твоята илюзия:
едва дочакал своя изгрев,
се промъква,
за да завърши в огледало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар