Упражнение на паметта,
това ми казваш вечер,
на заспиване.
Нощта проблясва и със тъмното
заравя черни световете;
изхабените пръсти докосват наплъстено и сънено минало –
от устата му падат езиците;
уморено разстилат червени,
вече в цвят своите макове.
Едва когато всичко свърши,
незапомнено име
прошепвам –
Бог е сънен
и го събудихме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар