Крака на костенурка

                              ,,Той бе предрекъл, че ще сваля робата, ще се влюбя, ще пиша тъпи  книги...’’

 

 

  Писането е инат, мисъл и малко талант. Не трябва да си бил тибетски монах в Индия, за да опредметиш сложното в книга. При Николай Гроздински нещата са обърнати: ръкополжен е за монах , без да успее да улови неуловимото. Успял е да събере нахвърляни лични записки от престоя му в Дарамсала без да ги сглоби смислово и да ги завърши в книгата ,,Крака на костенурка’’ ... Разбира се, различните подходи към наратива само обогатяват словесната писмена изява, но убедена съм , не бива да се надхвърля експерименталното, защото по този начин литературата се превръща в нещо друго, в което смисъл липсва. Цитирам: ,,Кой бях аз сега? Какво е бъдещето?;предопределеното бъдеще, втъкано в настоящето?; Никой не разбира откъде се явява мотива за заличаване на миналото’’. Това са само начални въпроси, които се разширяват обемно в цялата книга, за да увеличат страниците й, без да изискват сюжетна свързаност и разказваческо умение , потвърждавайки своята архаичност в презадаването си. Авторът обобщава първите месеци в Индия като ,,безлични’’. Това интересно сравнение оставям за анализ от читателската публика, разчитайки на нейната подготвеност. Все пак да продължим; има още много страници до края на книгата и с костенурски крачки бавно ще я дочетем. И така, през първите месеци  Дарамсала не представлява инетерс както за младия Николай, така и за неговите ,,колеги’’ монаси, засичащи се из улиците на града. Лично на мен изпълнените с тибетска  терминология сраници бяха любопитни, но щях да съм напълно удовлетворена ако имаха адекватен превод - да кажем на български език. По този начин книгата можеше да се възприеме като мини речник от тибетски на български например.  

  В търсене на своята идентичност в Индия, авторът е  ,,от онези хора, които са над такива неща като храната или бъдещето, или смъртта’’. Забележка: не се категоризират думите живот,смърт и тн. Камо ли да се обобщават в ,,неща’’! . Иначе, според Н.Г. да пътуваш на покрива на индийски обществен автобус е метафизично преживяване , чиято онтологичност и на мен се прииска да усетя. Хаотичните размисли за смисъла и безсмислието преливат от една глава в друга, в неуспеха си да подчинят читателя,;да го накарат да съпреживее част от историята. ,,Не беше ли животът тайна, първичен код, който чака да бъде разшифрован? Нямаше ли някаква по- висша истина, обясняваща всичко, някаква абсолютна истина? Бях убеден, че такава истина съществува, макар и да не проумявах естеството й ’’. Въпросите продължават да задават и да оформят рамката на книгата: задаващата книга или откъси от един днвеник ,или нещо подобно, но твърде несериозно за мъж, смятащ се за писател. Или за музикант. Има и още:,, Бях отраснал в комунистическо утопично общество, чието преклонение пред мумии си съперничеше с некромантическия фанатизъм на древните египтяни, и имах съвсем бегла представа за световните религии..’’. Отново неуспешно изявен опит за писателска ирония, който не само, че не разсмива читателя, но и утвърждава усещането за алогичност и разхвърляност на авторовите разсъждения.

   Един монах шега. Похвално е, че Николай свободно общува на тибетски, че чете метафизични текстове, че е експериментатор в търсенето на себе си и тн. И все пак ,,монашеската му субстанция’’ (както сам описва новопридобития си релегиозен сан) по никаъв начин не претендира за сериозност и отговорност. ,,Да станеш монах е един от начините да се справиш с фундаменталния парадокс на живота’’. Ще се радвам господин Гроздински да обясни по-подробно на уважаемия читател кой според него е фундаменталният парадокс? Нека си довърши изречението, защото така единствено разсмива и предизвиква критични рецензии! Да се върнем към неудобството на замонашаването според Н.Г. -,,замонашаването породи известни усложнения като влудяващи ерекции, поддържане на новоизградена идентичност, сдобиване с ново име и повтарящи се сънища, в които свирех на пиано и целувах стари гаджета...Наред с това ти е дадена свободата да седиш и да наблюдаваш как се развива света през следващите няколко милиона години’’. Парадоксално е  как личната авторова идентичност е сменена (или новоизградена) и в същото време успява да надскочи ,,нещата живот и смърт’’ , съзирайки бъдеще отвъд времето и пространството. Тук не е мястото да обяснявам значението на думата идентичност. А и не искам да натоварвам текста си терминологично обяснително. Натоварвам го цитатно, но е неизбежно : ,,...дори се съмнявах в самата предпоставка за установяването на каквато и да е монашеска традиция..; всъщност никак на харесвах молитвите; ,,непочтителното ми отношение към темите на дебатите скоро ме нареди сред най-неинтелигентните ученици’’. Смятам горецитираните примери относно разсъжденията на един блъгарски монах в Индия за достатъчни.

   Защо Индия? Според Николай Грозни, за да ,, открия къде се корени субектно-обектния дуализъм, да видя как егото рита’’. Пожелавам на всеки това сложно откритие. Твърде вероятно е да решим и ние, читателите, да си спретнем една екскурзия до Дарамсала, а защо не и да наметнем тежката монашеска роба. Като първа стъпка препоръчвам на всеки ентусиаст вместо книгата ,, Крака на костенурка’’ да си закупи атлас ,, Аз обичам Индия’’, за да придобие предварителни начални знания.

  Нека продължим да се вглеждаме в текста бавно, по костенурски. Опитвам се да се абстрахирам от несвързаните логически изречения и да вникна в смисъла на книгата, да усетя историята на Николай Грозни; един разказ за духовното пътуване на автора в търсене на своята загубена идентичност, в променената идентичност. Звучи ми прекалено захаросано, прекалено безцветно. Всъщност опитът му за споделяне на историйки с читателя е неуспешен, защото е безцветен. И това не е упрек, нито пък критика. Това е съвет.

  Реших да не следвам характерната си последователност в писането. Авторът може да я приеме като форма на съпричастие към текста му: един надтекстов прочит, (признавам труден поради липсата на увлекателно разказване) който освен, че  изказва читателско мнение, но и категорично апелира към расмисъл за това какво е литература и нужно ли е тя да бъде осквернявана с ненужни книги и заличавана от самообявили се автори!