Понеже все не мога да оформя в душата
всяка смърт какво е;
и нетипично се оглеждам
дали зад мене някой ще проплаче,
че има по-добра вселена.
Но няма хора тук;
окото ми наново се
завърта
и очертава празен кръг през дните;
изследва с малка лупа времето,
побира го в клепача си, в кръга си,
а след това поглежда във душата ми
и уморено се затваря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар