Ти,
който си на небето,
слез!
Не ми допадат късните досещания,
че уж има на света подгрявания
в типа на вятърната мелница.
Прииждат потъмнели,
свлечени,
полетата от дните
и от нощите,
които всеки пази в пожълтели размисли
на следващото утро – изгрева,
за да оформи други признаци
в така познатата от назоваване
дейстивтелност.
Запалвам огън – притъмнява времето,
заплетено за кратко във ума ни
и блясва есенно,
надига се,
естествено,
от жълтите пораснали метафори..
Макар и късно,
и във друго време,
ще слезеш и ще преброяваш
вятъра,
който всеки ден задвижва нова мелница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар