Есента

Есента е винаги поетична.

А може да е и поетеса:

окапва в почит към кръговрата;

окапва от мъка за хората.

Убийствено и есенно,

извън поезията по листове

са думите -

откъсват се по малко,

грамово.

Погалват мигове

от речници.

Раздадох ги -

във шумни стаи;

оставих тях

и онемявах.

Сега ги виждам странично,

есенно –

убийствено,

самотни, тромави :

не са във кръговратите на времето,

не са заслужили сезона.

Есента не е поезия –

отронен годеж на времето:

увехнала,

раздадена

без думите и без листата си.