Есента е винаги поетична.
А може да е и поетеса:
окапва в почит към
кръговрата;
окапва от мъка за хората.
Убийствено и есенно,
извън поезията по листове
са думите -
откъсват се по малко,
грамово.
Погалват мигове
от речници.
Раздадох ги -
във шумни стаи;
оставих тях
и онемявах.
Сега ги виждам странично,
есенно –
убийствено,
самотни, тромави :
не са във кръговратите на
времето,
не са заслужили сезона.
Есента не е поезия –
отронен годеж на времето:
увехнала,
раздадена
без думите и без листата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар