понеделник, 20 февруари 2012 г.

Предел


Края на времето-
там стоиш и махаш към мен
с ръката си-
за последно.
Съзирам черни криле…
На края на времето
ми посочваш
отделни сълзи.
Не ги събирам:
имам капки в душата си.
Става написано,
малко претрупано
с моите тъги.
Всяка нощ аз сънувам за тебе
пределите,
от които помахваш към мен.
Ти си сам
със последното вдишване
и забиваш във мен
своите черни криле.


2 коментара:

  1. Прекрасно стихотворение, това е и моето усещане към човек, когото много обичам.

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се на усещанията. Поезията е това: усещане през различни светове на едно и същото.

    ОтговорИзтриване

Общо показвания