Носталгията   е

обърнат

интервал на времето –

сутрини,

сутрешни

свикваме някак си..

Вечер е винаги

това разбрахме –

в дълбокото

е смехът на сърцата:

,,Спокойно!’’ -  казвам им:

всяко представяне оплаква края си.

Звукът на преходно

лази по релсите;

срича молитвено

някоя песен.

,,Спрете се моля ви’’ –

шепна в дълбокото

и се разделям завинаги  с тях.