неделя, 19 февруари 2012 г.

Душевен полет


Задъхвам себе си-

на малки капчици

ръмят ръцете ми.

Безкрайно бягане след всяко раждане.

Начален тласък на тъжни истини.

На финалите е само равенство-

ненужно някак си след всичко станало.

Опъвам метъра и

вадя очите си-

плачът е временен,

но не и времето.

Саскии във пламъци-

цветя са може би

или пък корени.

Разбивам камъни

и казвам истини-

не са претенции

не са наследствени.

Отпускам въздуха

на ситни точици

на малки капчици

и лягам тихо-

през шум на пликчета

през равно дишане.

Отварям устните и издишвам

душата си.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания