Задъхвам себе си-
на малки капчици
ръмят ръцете ми.
Безкрайно бягане след всяко раждане.
Начален тласък на тъжни истини.
На финалите е само равенство-
ненужно някак си след всичко станало.
Опъвам метъра и
вадя очите си-
плачът е временен,
но не и времето.
Саскии във пламъци-
цветя са може би
или пък корени.
Разбивам камъни
и казвам истини-
не са претенции
не са наследствени.
Отпускам въздуха
на ситни точици
на малки капчици
и лягам тихо-
през шум на пликчета
през равно дишане.
Отварям устните и издишвам
душата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар