Луната падна
през прозореца
и си навехна
светлината.
Това е хроника
на болката:
съвсем безшумна,
непринудена.
Ударът се сля
със времето
и заприлича на жена.
Истината често
е луна със
синини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар