Късмет

  Да намериш стари обувки било на късмет. А да ги хвърлиш високо вероятно във въздуха (то няма накъде), да ги ,,овиснеш’’ на някоя електрическа жица  се нарича късмет във финал. Ритуалът на висене предполага както ветрови полюшвания, така и поръсване със сняг в даден сезонен етап. Изобщо сезонна работа се струпва върху късметлийски старите или намеренохвърлените обувки.

  В тази връзка, или в някоя друга, често едното, а може и двете очи на случайни минувачи или на още толкова случаен късметлия споглеждат самотна сврака  на един крак, която си говори с въздуха или с жицата. Свраката пазител... И тя иска да е съпричастна към добрия случай.

  Това ли остава от живота? -Да търсиш характеристиката на случая; чифт захвърлени обувки с незнаен номер и самотна птица, която да подканва последното поглеждане. Един късмет на случайността, вмъкнал се между светлото и тъмното пространство на душата ни.