На човекът му липсва нещо:
качественост.
Стилът
създаде
своето
пространсвто:
незапълнено
предметът се
изпълни с болката –
сглоби я
в частите на стаята
и си направи навес.
Лъчите ме разплакват
с топлината си –
несвързано,
без качества и хора.
Запълнената липса
полепна по стените:
остана си сама
в идеала си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар